Концесията на летище София минира следващото правителство

С концесията на летище София кабинетът заложи мина под финансовата стабилност на следващите български правителства. Напълно възможно е тя да се взриви още до края на тази или през следващата година. И в този контекст бихме желали да зададем няколко елементарни и съвсем логични въпроси на все още транспортния министър Росен Желязков. Той ресорно води яростната защита в последните дни и на подписването на концесията и на безпрецедентния бонус, който бе направен на „богоизбрания“ победител – фирмата „Соф кънект“. 

Фактите са следните:

От току-що публикуваните данни се вижда, че през март пътническият трафик на летище София се е понижил до 127 160 пътници, което е с 52.8% по-малко от убийствено слабия пътникопоток през март 2020 година. През първото тримесечие са обслужени само 368 473 пътници спрямо 1 369 565 за първите три месеца на миналата година. Или, казано с прости думи, през първото тримесечие на тази година летище София е 

обслужило точно с 1 001 183 пътници по-малко 

отколкото през периода януари – март 2020 година.

Ако следваме нормалната логика, очакванията са до края на годината летището да обслужи под 2 млн. пътници – при 2.937 млн. през 2020 година.

Това означава около 30% спад на приходите спрямо пандемичната 2020 година. Нещо повече едва 50% от обслужените пътници (т.е. само излитащите) плащат такса „Сигурност“. 

Какво сочи официалната информация, 

проверена лично от самия министър Росен Желязков. Според него дружеството оператор „Летище София“ АД губи месечно по 5.5 млн. лв., а за първите два месеца на годината загубата е 11 млн. лева. Ако следваме тази логика, очакванията са за 12 месеца, т.е. до края на годината, загубата на дружеството да е към 66 млн. лева. Надеждите обаче са месеците юни – септември да са по-добри (медицинските експерти очакват третата вълна на пандемията да започне да отслабва след 19 май), логично е загубата на летищния оператор да е доста под 60 млн. лева. 

И тъй като министър Желязков официално заяви в студиото на bTV, че

концесионерът ще покрива тази загуба,

бихме очаквали да чуем – КАК? 

Все пак трябва да има икономически обосновки за това. Толкова „щурав“ (както обичате да се изразявате г-н министър) въпрос ли задаваме? Или както казва народната мъдрост, който го е взел „да си чука главата!“.

И след като концесията е публично-частно партньорство, както сам казахте, не е ли редно вашите избиратели да знаят повече за постигнатите договорености между правителството и концесионера? Нали уж страните по всеки договор са натоварени със „съответни“ права и отговорности?

Държавата, като досегашен собственик на летище София, си знае отговорностите. Все пак става дума за обект с национално значение и  стратегическа инфраструктура. Но какви са

отговорностите на концесионера

и как той ще ги изпълни е изключително важен въпрос, на който обществото вече 9 месеца очаква да получи отговор! Защото в случай на катастрофа или не дай Боже на атентат светът ще сочи България като гореща и непривлекателна дестинация, но не никому неизвестния концесионер.

Министър Желязков уместно се е загрижил и за „икономическият баланс“ на концесията. Но кой ще контролира този баланс в идните години не стана ясно. Както не е ясно 

как ще бъде спазен „икономическият баланс“  

в полза на държавата, така че бюджета да не бъде ощетен в следващите години на задаващата се нова икономическа криза. Министърът сякаш оставя тези тревоги на наследниците си, което е не е съвсем отговорно поведение.

Очевидно отиващото си правителство предпочита да запази удобно мълчание по всички неудобни въпроси, така че пасиансът му с концесионера да излезе. И както се разбра на 8 април пасиансът бе нареден. Подписите бяха сложени. Бонусът на концесионера – осигурен!

Парите дойдоха ли!? Защо някоя от „придворните медии“ не пита? Останалите като питаме, та сякаш ни чуват. Всъщност – чуват, дразнят се, но мислят, че ни убиват с мълчание! Ние обаче ще продължим да питаме!

И нека да е ясно, че с решението си от 7 април

Министерският съвет създаде опасен прецедент

– за отмяна на плащания към държавата. Позовавайки се на него още куп стопански субекти у нас могат да поискат аналогично третиране и то – с абсолютно същите мотиви! 

В кореспонденция на БНР от Бургас беше оповестено желанието на концесионера на двете морски летища също да поиска отлагане на своите концесионни такси с 10 години.

На същото основание авиокомпаниите пък могат да поискат – и то с пълно право, значително намаляване на летищните такси на всички аерогари! Защото тези драстично намалели пътници пристигат и си заминават в полупразните салони на самолетите на същите тези авиокомпании!

Leave a Reply

%d bloggers like this: