Домбровскис пред БНР: България може да въведе еврото през 2024 г.

България все още има работа по плана за възстановяване, преди да го представи в Брюксел, заяви за БНР зам.-председателят на ЕК

България все още има работа по плана за възстановяване, преди да го представи в Брюксел, заяви пред БНР заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Той посочи, че въвеждането на еврото е напълно реалистично през 2024 година, но страната ни трябва да има стабилни финанси и да е изпълнила всички поети ангажименти.

Докато най-големите икономики в света ускоряват растежа си, в Европа икономиката все още буксува. Редица големи държави са изправени пред дългова криза, а и все още държавите членки не могат да разчитат на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на търговията Валдис Домбровскис е оптимист, че Европа е на прав път. В специално интервю за „Хоризонт“ еврокомисарят предупреди, че страната ни има още работа по плана за възстановяване, който трябва да представи пред Брюксел, за да получи така важните средства: 

„По плана за възстановяване и устойчивост трябва да кажа, че Европейската комисия работи в тясно сътрудничество с българските власти за подготовката на националния документ. България може да получи по плана много сериозно финансиране. Говорим за 10,4 милиарда евро. От тази сума грантове са шест милиарда и 300 милиона евро. Ние обаче трябва да сме сигурни, че тези средства ще бъдат инвестирани по начин, по който ще осигурят устойчиво и дълготрайно икономическо възстановяване.

Този процес вече е в ход. Решение на българските власти е кога планът за възстановяване ще бъде предаден на Европейската комисия за одобрение. Със сигурност има още работа по документа, особено в частта за постигане на зелените цели. Социалното включване също е въпрос, по който трябва да бъде постигнат напредък. Дали планът ще бъде подобрен и предаден сега или от новото правителство е въпрос към българските власти“.

Ще бъде ли фатално, ако не успеем да предадем плана за възстановяване до края на април в Европейската комисия?

„Това е индикативен краен срок. Той не е стриктно фиксиран и като се има предвид, че има и други страни – членки, които няма да могат да го спазят, България няма да изпусне нищо, ако не успее да предаде документа до края на април. Истина е обаче, че колкото по-бързо една държава предаде плана си, толкова по-бързо ние ще го одобрим и парите ще потекат към икономиката“.

След малко ще се върнем на темата с възстановителния план, но преди това ще Ви помоля за коментар на опасенията, че ако политическата нестабилност в България продължи, това може да забави въвеждането на еврото у нас.

„По отношение на въвеждането на еврото, още веднъж ще подчертая, че България направи много голяма стъпка с присъединяването си към ERM II. Работихме много усърдно с българските власти, говоря най-вече с правителството и с централната банка, за да постигнем влизането на страната във валутния механизъм, който предхожда еврозоната. Разбира се, има набор от подготвителни дейности, които трябва да бъдат извършени, за да бъде страната наистина готова да въведе еврото. В момента тези дейности са в ход. В крайна сметка е важно да са спазени критериите от Маастрихт, за да бъде сигурно влизането на България в еврозоната“.

Предвид последиците от кризата и политическата несигурност, все още ли е реалистично България да въведе еврото през 2024 година?

„Процесът по присъединяването вече е започнат. Ако критериите от Маастрихт и допълнителните ангажименти, свързани с подготовката, бъдат спазени, 2024 година е реалистична“.

Има държави, които няма да могат да отговорят на тези критерии след кризата, най-вече заради дълговете си. Тук не говоря за България, а за силно задлъжнелите Италия, Франция и Испания. Вече се чуват гласове, че Европейската комисия трябва да е по-гъвкава с прилагането на дълговия критерий.

„Първо ще отговоря на въпроса за фискалните правила. Европейската комисия започна работа по него още преди кризата. Сега временно сме я оставили на страни, но когато кризата премине, ще се върнем към темата. Идеята е да опростим рамката, защото с годините се усложни прекалено много. Ще бъдат премахнати някои пропуски. Също така ще се пребалансират някои елементи, за да се осигури антицикличността на рамката. Много е важно тя да е подходяща и за добри, и за лоши икономически времена. Искам обаче да подчертая, че няма нищо по-важно, особено за много задлъжнелите държави, да се върнат към устойчивите финанси. Мисля, че няма място за обсъждане по този въпрос“.

Това е така, но от Франция се чуха критики, че парите по възстановителния план все още ги няма, а те са нужни сега. Освен това има четири държави, които все още не са ратифицирали споразумението за собствените ресурси.

„За тези държави, които предадат плановете си до края на април, вярваме, че е напълно реалистично да получат първите траншове през юли. Говорим за 13 %, които могат да бъдат получени авансово. Комисията има ангажимент за около два месеца да вземе решение, след това Съветът има месец за одобрение. Така стигаме до юли. Останалите държави, които предадат по-късно плановете си, реалистично могат да получат първите средства през есента.

По отношение на ратификацията на споразумението за собствените ресурси, разбира се, трябва да бъде потвърдена от всички страни – членки. По този начин Европейската комисия ще има мандат да отиде на пазарите и да заеме парите. Ето защо наистина е много важно всички страни да ратифицират споразумението и в Комисията сме напълно убедени, че това ще се случи“.

Конституционният съд в Германия спря ратификацията.

„Германия също в момента работи по националните си процедури. Както вече казах, вярвам, че накрая ще имаме позитивен резултат“.

Това не бави ли твърде много процеса? Не един и двама коментатори отбелязват, че Европа изостава изключително във възстановяването си.  

„Когато говорим за последиците от кризата от пандемията от Covid-19, да – Европа е в дълбока рецесия. Трябва обаче да подчертая, мерките за подкрепа и решението по време на кризата фискалните правила да са по-гъвкави, ни позволиха да смекчим удара от кризата. Рецесията не е толкова дълбока, колкото бяха първоначалните ни страхове. Всички мерки, включително фискалните и монетарните, успяха да омекотят шока с около 4,5 процентни пункта. Тази година очакваме икономическо възстановяване от 3,7 %. Около средата на следващата година очакваме европейската икономика да достигне предпандемичните си нива. Ние мислим, че е много важно не само да възстановим икономиката, но с големите фискални стимули, които осигуряваме, да постигнем зелената и дигитална трансформация“.

С толкова бавна ваксинация това възможно ли е? И още един въпрос – какво ще правите по казуса с доставките от „АстраЗенека“?

„Ваксинационната кампания набира сила в Европа. Тя ще се ускорява през идните седмици и месеци. С разгръщането ѝ ще може да се премахнат някои от рестриктивните мерки, които са в основата на проблема с възстановяването. По отношение на „АстраЗенека“ – ваксината има разрешение за употреба от Европейската лекарствена агенция. На медицинския аспект от въпроса трябва да отговарят експертите“.

Компанията не спазва договора си с Европейския съюз. Ще ограничите ли износа на нейни ваксини?

„Разбира се, това е много сериозен проблем и той е причината Европа да въведе механизъм, по който да разрешава износа на ваксини. По този начин трябва да бъде сигурно, че ако компаниите имат проблем с доставките на ваксините си, това няма да засегне ангажиментите им към европейските страни. „Астра Зенека“ се бави много с изпълнението на доставките в договорените срокове.

Именно заради това бяха взети решения на европейско ниво, с които да се компенсират държавите, сериозно зависещи от доставките на „АстраЗенека“. Сред тях е и България. Ние осигуряваме допълнителни дози от други ваксини – например „Пфайзер“, за да отговорим на настоящата ситуация. „АстраЗенека“ не е единствената компания, която осигурява ваксини за Европа“.

Leave a Reply

%d bloggers like this: